Евроизгледи. Нормализирането на режима на Асад е против интересите на Европа

За Европа нормализирането на Ал Асад би било политическа и морална злополука. Това би изпратило ясно обръщение, че диктаторите могат да правят военни закононарушения, да разселват половината от популацията си и отново да бъдат приветствани назад, написа Рефик Ходжич.

Като човек, очевидец на трагичните последствия от спора, геноцида и насилственото разселване на Балканите, всякога, когато се прави опит за нормализиране на връзките с деспот, подхранващ десетилетна война, белязана от репресии, етническо пречистване и огромни военни закононарушения, това ме кара да се запитвам кой е считал, че това би било нещо друго, само че не и най-лошата допустима концепция.

И въпреки всичко италианският външен министър Антонио Таяни и неговият австрийски сътрудник Александър Шаленберг преди малко прикани за смяна в тактиката на Европа по отношение на Сирия — съответно предлагайки нормализиране на връзките с режима на Башар ал-Асад.

Техните думи, оповестени в италианската преса, отразяват апела, към който се причислиха шестима други страни — Кипър, Чешката република, Гърция, Словакия, Словения и Хърватия — са изправени пред възходящ вътрешен политически напън да работят против увеличаващите се бежански потоци към Европа.

Техните претенции ще бъдат разисквани на среща на всички 27 държави-членки на Европейски Съюз на 13 септември.

Информиран от мъчителната история на Босна и годините работа по проучване на сирийската рецесия, би трябвало да предупредя, че нормализирането на връзките с ал-Асад би имало пагубни последствия, изключително във връзка с завръщането на бежанците и стабилността на Европа.

Легитимирането на режим, който систематично е унищожавал личното си население и който продължава да съставлява опасност както за сирийския народ, по този начин и за европейската сигурност, ще докара до повече бежанци, достигащи европейските граници, не по-малко.

Не става дума за стопанска система

Позицията, дефинирана от осемте европейски държавни управления, наподобява допуска, че нормализирането на връзките с Асад може да улесни завръщането на сирийските бежанци, като по този метод облекчение на натиска върху Европа.

Този мотив е фундаментално неправилен. Сирийските бежанци не са просто стопански мигранти, които могат да бъдат върнати с обещания за помощ и реорганизация. Те са хора, които са избягали от неописуемото принуждение, изтезания и репресии в ръцете на режима на Ал-Асад.

Всяко предложение за връщане на бежанци в Сирия под ръководството на Ал-Асад подценява действителността, че доста от тези хора се преглеждат като врагове от самото държавно управление, с което Европа се стреми да възстановява връзките си.

Режимът на Ал-Асад даде да се разбере, че няма интерес да приема назад бежанци, изключително тези, които са били част от опозицията или са избягали от следените от режима региони. Режимът е приел голям брой закони, които му разрешават да конфискува имуществото на разселени сирийци, етикетирайки ги като „ терористи “ или „ предатели “.

Според многократни изследвания на Сирийската асоциация за достолепие на жителите повече от 70 % от разселените сирийци биха предпочели да рискуват живота си, пробвайки се да стигнат до Европа, в сравнение с да одобряват връщане в следените от Ал Асад Сирия.

Освен това последните укази, като този, публикуван през ноември 2023 година, разрешават на режима да конфискува активите на тези, които се опълчват, като в допълнение обезсърчава всяко евентуално завръщане.

Доклад на ВКБООН от 2023 година демонстрира, че по-малко от 1,1% от сирийските бежанци са изразили предпочитание да се върнат в Сирия при актуалните условия. Те изискват сигурност, независимост от случайно задържане, достъп до средства за прехранване и разрешаване на проблемите към арестуваните – все неща, които режимът на Ал-Асад не е посочил интерес да даде.

Всички опити да бъдат принудени или даже насърчени бежанците да се върнат в следените от Ал-Асад региони единствено ще доведат до възобновяване на цикли на разселване.

Според многократни изследвания на Сирийската асоциация за достолепие на жителите повече от 70 % от разселените сирийци биха предпочели да рискуват живота си, пробвайки се да стигнат до Европа, в сравнение с да одобряват завръщане в Сирия, следена от Асад.

>

Не може да има „ безвредни зони “, в случай че насилието в никакъв случай не е спирало

Като босненец ме кара да потрепервам да чуя добре осведомени лица предизвестяват, че едно от централните оферти, защитавани от редица европейски и някои неевропейски страни и интернационалните организации, е основаването на „ зони за сигурност “ в следената от Асад Сирия, където да бъдат връщани сирийските бежанци.

На хартия това може да наподобява като практическо решение на опасенията на Европа по отношение на миграцията. В реалност обаче концепцията за безвредни зони в следените от Ал-Асад региони е рискова заблуда.

В Босна изпитахме от първа ръка по какъв начин концепцията за безвредни зони може да се провали пагубно. Международната общественост разгласи Сребреница за безвредна зона, единствено с цел да следи с смут по какъв начин 8000 мъже и момчета са избити от босненските сръбски сили.

Неуспехът на интернационалната общественост да отбрани тези, които са потърсили леговище там, би трябвало да служи като непрекъснат урок за рестриктивните мерки на такива зони, изключително когато са открити в региони, където се намират самите сили, виновни за военните закононарушения надзор.

Принуждаването на бежанците назад в следените от Ал-Асад региони под прикритието на „ безвредни зони “ освен би нарушило главните им човешки права, само че също би довело до нови талази на разселване. Много сирийци биха предпочели да избягат още веднъж, вместо да живеят под бруталното ръководство на Ал-Асад.

В Сирия обстановката е още по-сложна. Режимът на Ал-Асад може номинално да управлява огромни елементи от страната, само че основни области в действителност са под въздействието на подкрепяните от Иран милиции и Хизбула, както и на съветските сили. Това не са райони на непоклатимост или безопасност; те са милитаризирани зони, където цивилните не престават да живеят в боязън.

Насилието, случайните арести и задържанията остават необятно публикувани в следените от Ал-Асад региони, което прави концепцията за основаване на безвредни зони в тези територии освен нереалистична, само че и неетична. Всеки опит да бъдат натикани бежанци в тези зони би ги сложил непосредствено в ръцете на режим, който ги счита за предатели и врагове.

Освен това, в региони като Дараа, които номинално са се „ примирили “ с режима, насилието в никакъв случай не е спирало, в действителност то се усилва. Жителите не престават да се сблъскват със закани, репресии и нови талази на разселване.

Бежанците, които се връщат в тези региони, не се връщат в сигурност – те се връщат в неустановеност, заплашване и капацитет за възобновяване на насилието. Това повишаване на насилието в наши дни се популяризира в други области, в това число Хомс и Швейда.

Опитът от Дараа, където ръководителят на клона за военна сигурност на силите на режима остава единствено за последно седмица, заплашваща да трансформира града в „ обстановка, сходна на Газа “, би трябвало да послужи като остро предизвестие за Европа за заплахите да се разчита на Ал-Асад, с цел да се подсигурява сигурността на завръщащите се бежанци.

Принуждаването на бежанците назад в следените от Ал-Асад региони под прикритието на „ безвредни зони “ освен би нарушило главните им човешки права, само че също по този начин би довело до нови талази на изместване. Много сирийци биха предпочели да избягат още веднъж, вместо да живеят под бруталното ръководство на Ал-Асад.

В резултат на това Европа може да се сблъска с възобновени бежански потоци, този път от сирийци, които са били изтласкани назад в несигурна татковина. Този сюжет единствено би изострил бежанската рецесия, която европейските водачи толкоз желаят да разрешат.

Опасностите от нормализиране на Ал Асад

Нормализиране на връзките с Ал Асад би имало далечни последствия, освен за Сирия, само че и за самата Европа. Ал-Асад не е показал интерес към значима политическа промяна, отговорност за военни закононарушения или права на индивида. Вместо това той разчита на поддръжката на Иран и Русия, с цел да резервира властта си, като в същото време продължава да потиска народа си.

Натискът за нормализиране на връзките с Ал-Асад не е просто неправилен – той е рисков. Поддръжниците настояват, че нормализирането ще донесе непоклатимост на Сирия и ще разреши икономическо възобновяване. Но този мотив подценява фундаменталното естество на режима на ал-Асад.

Ал-Асад не е оживял, тъй като е кадърен водач, предан на благополучието на своя народ. Той оцеля, тъй като безмилостно смазваше всяка съпротива, караше народа си да се подчини с апетит, основаваше стопанската система си на производството и контрабандата на Captagon и разчиташе на външни артисти – а точно Русия и Иран – да поддържат режима си.

Около 13 години интернационален ангажимент, от „ Четирите кошници “ през Конституционната комисия до „ Стъпка за стъпка ” към нормализиране на арабските страни, всички дадоха еднакъв резултат: ал-Асад отхвърли да направи каквито и да било отстъпки. Сега той няма причина да трансформира курса си.

Нормализирането на връзките с Ал-Асад няма да донесе стабилност; това би укрепило една корумпирана, брутална тирания. Режимът на Ал Асад систематично въоръжава филантропичната помощ, като я пренасочва към лоялисти и я употребява за реализиране на военните си цели. Режимът няма интерес от политическа промяна или национално помиряване.

Около 13 години интернационален ангажимент, от „ Четирите кошници “ до Конституционния комитет до „ Стъпка за стъпка “ до нормализиране на арабските страни, всички дадоха еднакъв резултат: Ал-Асад отхвърли да направи каквито и да било отстъпки. Той няма причина да трансформира курса в този момент.

За Европа нормализирането на Ал Асад би било политическа и морална злополука. Това би изпратило ясно обръщение, че диктаторите могат да правят военни закононарушения, да разселват половината от популацията си и отново да бъдат приветствани назад в интернационалната общественост. Това освен ще насърчи Ал Асад, само че и ще сътвори рисков казус за други властнически режими.

Какво би трябвало да направи Европа?

И по този начин, по какъв начин би трябвало да наподобява тактиката на Европа по отношение на Сирия? Първо, Европа би трябвало да резервира своя ангажимент за наказания и дипломатическа изолираност на режима на Асад, до момента в който не настъпят действителни, проверими промени на място.

Тези промени би трябвало да включват освобождение на политически пандизчии, завършек на случайните арести и изтезания и основаване на условия за безвредно, непринудено и почтено завръщане на бежанците. Всякакви полемики по отношение на помощта за възобновяване би трябвало да бъдат обвързани с напредъка във връзка с правата на индивида и отговорността за военни закононарушения.

Второ, Европа би трябвало да продължи да поддържа работата на интернационалните организации, които документират военни закононарушения и основават каузи за бъдещи правосъдни преследвания. Точно както МНСБЮ беше от значително значение за подвеждането под отговорност на причинителите на Балканите, бъдещите правосъдни механизми ще бъдат от решаващо значение за Сирия. Въпросите със арестуваните и отговорността за закононарушения не престават да бъдат най-важните условия за връщане за голямото болшинство от разселените сирийци.

Накрая, Европа би трябвало да отхвърли концепцията за основаване на „ безвредни зони “ в следените от Ал-Асад области и вместо това се концентрира върху поддръжката на бежанците там, където се намират. Това значи увеличение на поддръжката за приемащите страни като Турция, Ливан и Йордания, като в това време се употребява политическата им тежест, с цел да се издигне основаването на в действителност безвредна среда за всички сирийци до върха на политическия развой в Женева.

Има една точка, по която Таяни, Шаленберг и аз сме съгласни: Европа в действителност е изправена пред сериозен избор в метода си към Сирия.

Той може или да избере нормализиране на сирийския режим и основаване на „ безвредни зони “ в Сирия на Ал-Асад и да стартира да се приготвя за нови талази от сирийски бежанци, които са длъжни да търсят сигурност в Европа като резултат, или може да стои твърдо в уговорката си към правата на индивида, правораздаването и отчетността и да стартира тежката работа по свикването на същински политически развой, който ще придвижи Сирия към установяването на в действителност безвредна среда за всички сирийци.

Само единият от тези два пътя е освен морално обвързване към милионите разселени сирийци, само че и в полза на Европа.

Рефик Ходжич е специалист по правораздаването на прехода, някогашен представител на МНТБЮ и някогашен шеф по връзките на Международния център за преходно правораздаване.

В Euronews имаме вяра, че всички отзиви имат значение. Свържете се с нас на [email protected], с цел да изпратите оферти или поръчки и да станете част от диалога.